На Перперикон превеждат библията на езика на траките, обяви проф. Николай Овчаров в съобщение

На Перперикон превеждат библията на езика на траките, обяви проф. Николай Овчаров в известие до медиите.

В края на предходната година ученият изследва невероятните скални комплекси в Кападокия, където ранните християни са сътворили десетки свои църкви и манастири. „ Неслучайно, от тази допряна от Бога област произлизат великите кападокийци – църковните отци и светци от ІV в. Василий Велики, Григорий Назианзин и Григорий от Ниса, върху чиито съчинения стъпва днешното християнство. Това ми даде мотив да се върна въображаемо назад в Родопите във великия Перперикон, където по същото време се случили паметни събития “, споделя Овчаров.

ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ПЕРПЕРИКОН

През 378 година жестокото племе на готите нахлува в балканските лимити на Византийската империя. Водени от вожда си Фритигерн, те опустошават земите на Тракия и цялата Родопска област. На 9 август готите разгромяват край Одрин римските легиони и убиват самия император Валент. Следва ново безжалостно плячкосване на балканските провинции и изключително на техните южни дялове. Свещеният скален град Перперикон също е високомерен, част от крепостните стени са разрушени, а доста от превъзходните здания са опожарени. Изглеждало, че античният паметен център към този момент в никакъв случай няма да се съвземе.

„ Но, ето, че Перперикон възкръснал от пепелта, сходно на птицата Феникс. Още при започване на V в. той е възобновен, само че към този момент като християнски център. Заедно с ремонтираните остарели крепостни стени, са издигнати и нови, усилващи отбраната на хълма. Отново действа инфраструктурата на селището. Археологическите находки показват благосъстоянието на града – красива керамика, интензивна монетна циркулация, украшения. Откритите златни монети и елементи от диадемата на патриций укрепват нашата визия за смисъла на Перперикон през този интервал “, разяснява проф. Овчаров.

ПЪРВИТЕ ЦЪРКВИ

С приемането на християнството на Перперикон се появяват първите църкви. Едната от тях е преустроената постройка на общото заседание на жителите от езическия интервал в източната част на Акропола. „ А едно археологическо изобретение от 2004-2005 година радикално промени визиите ни за свещения град. Става дума за превъзходна еднокорабна базилика, намираща се близо до основното водохранилище в най-високата част на хълма. Тя е дълга 17 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предходните антични градежи. Първоначално, подът на църквата е бил затрупан с солидни каменни плочи. В олтарната част са непокътнати седалките на по този начин наречения синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше първият симптом, по който откритата постройка бе избрана като епископски храм “, напомня археологът.

Той дефинира като същинско знамение на изкуството съхраненият епископски амвон – трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това изобретение е само по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на незнаен духовник е изпълнила с изострен предмет редица надписи, в които се четат християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан.

ПОКРЪСТВАНЕТО

„ Кой е обаче индивидът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци? Архитектурният проект на храма и една щастлива находка ни разрешиха да датираме доста тъкмо постройката. Металният детектор долови в зида на постройката монета, изпусната от нейните основатели при градежа. Тя няма нумизматична стойност, само че е с необикновено значение за историята. Монетата е на последния държател на Западната Римска империя, Хонорий (395-423). Това значи, че храмът е издигнат не по-късно от началото на V в., което го прави най-ранната откривана до момента черква в Родопите “, обобщава проф. Овчаров.

„ Това се трансформира в прелестно доказателство на една догадка, изказана от мен преди години. Става дума за концепцията, че точно от Перперикон е тръгнало покръстването на родопското население “, добавя ученият. Според написаното от свещеник Павлин Нолански житие, то е осъществено от видния християнски мъдрец и мисионер Никета Ремесиански през 393-398 година

„ Добре се вижда, че хронологически построяването на църквата съответствува с това събитие. Цяло столетие Великата планина е била леговище на езичници, когато в равнинните региони на Римската империя новата вяра към този момент доминира на всички места. Всички опити за покръстване на бесите се оказват несполучливи и приключват трагично за мисионерите. Тогава с делото се заема свещеник Никета, който към този момент има опит в разнообразни задачи измежду езичниците “, споделя проф. Николай Овчаров.

Житието споделя по какъв начин кръстителят трансформирал бесите от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. „ Намеква се и за техния отдавнашен занаят – ваденето на злато от недрата на планината. Може би, най-важно е споменаването за това, че свещеник Никета умеел да прави храмове в живите скали. Това сведение, без подозрение, насочва към остарялата традиция да се изсичат здания в каменните масиви. Езичниците станали християни, само че резервират своите наследени от незапомнени времена умения. А новооткритата черква на Перперикон е тъкмо такава – основите са отчасти издялани в скалите, а нагоре са продължени с каменни зидове “, споделя ученият.

СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ НА ТРАКИЙСКИ ЕЗИК

„ Вселенската патриаршия в Константинопол направила още една отстъпка, с цел да може да бесите да бъдат вкарани в правата религия. Тя позволява на свещеник Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски език, макар че догмата изисква те да бъдат четени единствено на свещените езици – гръцки, латински и еврейски. До този миг, такова изключение е правено единствено за народа на готите, чиито свещеник Улфила прави превода на техния език няколко десетилетия по-рано. Ако моите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените трудове на езика на бесите е станало на Перперикон, може би, в постройките от комплекса край базиликата “, счита проф. Овчаров.

По думите му няма нищо чудно в това, че точно от остарелия храм на Дионис стартира кръщението на непокорните планински траки. „ В цяла Европа мисионерите избирали светилищата на античните богове, откъдето тръгвала промяната на вярата. Нашите разкопки потвърждават, че след началото на V в. овалната зала в античното светилище на Перперикон е била затрупана умишлено с няколко метра пръст. В нея са закопани огромни керамични делви за запазване на хранителни муниции. Така мястото, на което в миналото е стъпвал кракът на Александър Велики, било превърнато в един елементарен склад “, обобщава ученият. 

Източник Българска телеграфна агенция